Паметник на Николай Гяуров във Велинград

Текст: Антоан Тонев

    Със съжаление можем да констатираме, че не са много паметниците посветени на хора на изкуството. В тази и без това не особено многобройна група твърде малко са монументите, издигнати в чест на творци от сферата на музиката. А това изкуство, както добре знаем, е една от визитните ни картички пред света и освен това носи наслада и удовлетворение на редица наши сънародници.
Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 година в село Лъджане, което понастоящем е квартал на Велинград, спа столицата на Балканите. Той е един от най – известните български оперни певци и е определян за бас номер 1 на планетата. Получава своето музикално образование в Софийската музикална академия, а по – късно и в Москва. Започва кариерата си в съветската столица, а през 1955 година прави дебюта си и в Софийската опера. Малко след това идва и световното признание за този уникален български талант, наследник на Орфей. Николай Гяуров участва в оперни спектакли в московския Большой театър, виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, миланската Ла Скала, лондонската Ковънт гардън и нюйоркската Метрополитън опера, както и в редица други престижни театри по целия свят. Някои от най – забележителните му роли са: Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски. Благодарение на своето творчество Николай Гяуров затвърждава славата на българските оперни певци и се превръща в един от големите посланици на българската култура по света. В тази връзка е интересно да споменем думите на големия диригент Херберт фон Караян: „Николай Гяуров е един страхотно дисциплиниран, отговорен и честен човек. Удоволствие е да се работи с него. Той е най-ниският мъжки глас (бас) на света. Познат на всички, но малко познат за своя град.”
    За да се опровергаят поне отчасти думите на фон Караян можем да кажем, че през 2008 година, т.е. четири години след кончината на Николай Гяуров в родния му град бе открит негов паметник. Това е един жест на признателност към делото на големия ни оперен певец, както и индикация за това, че културата и изкуството трябва да започнат да играят все по – значима роля в живота на нашето общество. Паметникът се намира в градинката пред общината в центъра на града и е дело на големия български скулптор Владимир Гиновски. Идеята за оформянето на околното парково пространство е на архитект Николай Тулешков. Днес паметникът на Николай Гяуров е място на което всеки българин може да спре за миг и да се замисли за непреходната сила на таланта и за величието на Родопа планина и българите, които са се родили и живеят в нея.