Международната космическа станция е съвместен проект на пет космически агенции: Националната аерокосмическа администрация (НАСА, САЩ), Руската федерална космическа агенция (Роскосмос, Руската Федерация), Японската аерокосмическа изследователска агенция (ДЖАКСА, Япония), Канадската космическа агенция (ЦСА, Канада) и Европейската космическа агенция (ЕСА,Европа), но само 10 от 17-те страни членки на ЕСА участват в проекта:Белгия, Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия,Испания, Швеция и Швейцария.

 Бразилската космическа агенция (АЕБ, Бразилия) също участва чрез отделен договор с НАСА. Италианската космическа агенция също участва в различни дейности, които не са част от програмата на ЕСА (Италия участва в МКС и чрез ЕСА).

МКС се намира в орбита около Земята на средна височина от 360 км. Тяправи една обиколка на Земята за 92 минути. До юни 2005 годинастанцията е направила 37 500 обиколки на планетата от изстрелването напървия модул Заря през ноември 1998 година.

МКС представлява нещо като комбинация от планирани космически станции,които са били планирани в миналото, но не са били построени: руската Мир 2, американската Фрийдъм, Европейската Кълъбъс (Колумб) и японския Експериментален модул.

На Международната космическа станция има постоянно човешко присъствие,понеже на борда винаги е имало поне двама души от както първият екипажвлезна в станцията на 2 ноември 2000 година. МКС се обслужва предимноот космическите апарати Союз, Прогрес и американската космическасовалка. Станцията все още се изгражда, като завършването й е планираноза края на 2010 година. В момента на МКС могат постоянно да живеяттрима души, а при завършено положение капацитетът й ще се увеличидвойно. Освен европейският астронавт Томас Райтър, of до сега всичкипостоянни членове на екипажите на станцията са от Русия и САЩ. Но МКС ебила посещавана от астронавти от още 13 държави, както и от първитечетирима космически туристи.

История

В началото на 1980-те НАСА планира космическата станция Фрийдъм (впревод „Свобода”) в отговор на съветските Салют и Мир. Тя никога нестигна по-далече от ранните планове и проучвания поради разпадането наСССР и края на Студената война. Края на космическата надпревараподтикна НАСА да започне преговори с Русия, Япония, Канада и Европа вначалото на 1990-те за построяване на международна космическа станция.Този проект беше оповестен през 1993 година, а името му беше„Космическа станция Алфа”. Беше предвидено тази станция да е комбинацияот планираните станции на всички тези агенции: Фрийдъм, Мир 2, Кълъмбъси Японския изследователски модул.

През 1990-те проекта бешезабавен, бюджета беше преразгледан и структурата на МКС беше честомодифицирана. Станцията се оказа доста по-скъпа, от колкото бешепървоначално предвидено. Според ЕСА от започването на проекта в края на1980-те до вероятният край на станцията през 2016 г. по нея ще бъдатпохарчени около €100 милиарда.

Първият херметизиран модул Зарябеше изстрелян през ноември 1998 г. на ракета Протон. Още двакомпонента (модула Юнити и сервизният модул Звезда) бяха добавени предипървият екипаж (Експедиция 1) да посети станцията. Експедиция 1 скачисвоята капсула Союз за станцията на 2 ноември 2000 година, а екипажът йсе състоеше от американския астронавт Уилям Шепърд и руските космонавтиЮри Гидженко и Сергей Крикалев.

Конструкцията на станцията започна през 1998 година и в моментаизостава много от първоначално предвидената дата на завършване през2004 или 2005 година. Забавянето се дължи предимно на спирането наполетите на совалките след инцидента със совалката Колумбия през 2003,въпреки, че и преди това станцията изоставаше от графика поради другипроблеми със совалките и недостиг в бюджета на Роскосмос. За дветегодини и половина, по време на които совалките не летяха ротацията наекипажите се извършваше с руските капсули Союз, но разширяването настанцията спря и научните дейности на борда й намаляха, порадисъкращаването на екипажа до двама души.

Построяване на МКС

От началото на 2006 година са направени много промени в структуратаМКС – модули или други структури са били анулирани или заменяни и брояна полетите на совалката са съкратени. Все пак новата програма заполетите на совалките и последната структура на МКС разкриват, чеповече от 80% от хардуера, планиран да бъде част от станцията, ще бъдедоставен до МКС до края на 2010 година.

За построяването на орбиталния комплекс са нужни повече от 40полета. От тези полети 33 са отредени на совалката. До момента тя еизпълнила 19 от тях и й остават още 14 за периода от 2006 до 2010година. Останалите полети са отредени на ракети Протон, освен в случаяна модула Пирс, който беше изстрелян на ракета Союз.

Освентова ще са нужни и около 30 полета на товарни кораби Прогрес до 2010година. Експериментално оборудване, гориво и консумативи се доставят ище бъдат доставяни от всички кораби, посещаващи МКС: американскатасовалка (STS), руският Прогрес, американският ATV и японският HTV.

 Когато комплекса бъде завършен, станцията ще има 1 000 кубически метрахерметизиран обем, приблизителна маса 400 тона, 100 киловатазахранване, 108,4-метрова опорна конструкция, 74 метра дълги модули иекипаж от 6 души.

До момента са били изстреляни следните компоненти:

Дизайн и структура на МКС

 Когато МКС бъде завършена, тя ще представлява съвкупност откомуникиращи по между си херметизирани модули, прикрепени към опорнаконструкция (греда), на която са монтирани четири големи двойкифотогалванични модули. Херметизираните модули и опорната конструкция щеса перпендикулярни.

Захранване с електричество

 Източникът на електрическа енергия за станцията е Слънцето:светлината се конвертира в електричество от слънчеви панели. Предиполет 4А (STS-97, ноември 2000) единствените източници на енергия бяхаслънчевите панели на руските модули Заря и звезда: руският сегмент настанцията използва 28 волта прав ток (точно като совалката). Востаналата част на станцията електричеството, генерирано от слънчевитепанели на опорната конструкция се подава под формата на прав ток от 130до 180 волта, които се стабилизират до 160 волта, а трансформатори гоконвертират до крайните 124 волта прав ток. Електричеството може дабъде поделено между руския и американския сегмент посредствомпреобразуватели и това е особено важно, след като руският комплект отслънчеви панели (Science Power Platform) беше анулиран. Така рускиятсегмент ще разчита на електричеството генерирано от американскиятсегмент.

Животоподдържащи системи

 На борда на станцията има системи, които контролират следнитепоказатели, жизнено важни за живота: атмосферно налягане, ниво накислорода, вода, противопожарна система и др..

На борда има идруги системи като например система, която изсмуква допълнителнатавлага от въздуха и отпадъчните води и пречиства водата. След това тазивода бива разделена на кислород и водород посредством електролиза.Кислорода се използва за дишане в станцията, а водорода се изхвърля задборда.

Екипаж	3 души	02.09.06
Перигей	352,8 км	-//-
Апогей	354,2 км	-//-
Орбитален период	91,61 минути	-//-
Инклинация	51,64˚	-//-
Орбити на ден	15,72	-//-
Дни в орбита	2 740	22 май 2006
Обитавана от	2 027 дена	-//-
Общо орбити	38 694	28 август 2005
Изминато разстояние	≈1 400 000 000 км	17 юни 2005
Средна скорост	27 685,7 км/ч	-//-
Маса	183 283 кг	28 август 2005
Ширина	73 метра	20 юни 2006
Дължина	44,5 метра	-//-
Височина	27,5 метра	-//-
Обитаемо пространство	425 мі	28 август 2005
Въздушно налягане	101,3 кРа	-//-

Построяване на станцията

 Общо десет херметизирани модула (Заря, Звезда, Дестъни, Юнити,Разклонителен модул №2, Разклонителен модул №3, Колумб, Кибо, МЛМ и ИМ)са в програмата за изстрелване до края на 2010 година. Към станцията седобавят и допълнителни по-малки херметизирани модули като капсулитеСоюз (2 постоянно прикачени капсули, служещи като спасителни апарати на6-месечен ротационен период), транспортни капсули Прогрес (две илиповече), отделенията за космически разходки Куест и Пирс и периодичноМЦЛМ (Леонардо, Донатело, Рафаело), ATV и HTV.

Изстреляни херметизирани модули

 В момента МКС се състои от четири основни херметизирани модула:руските модули Заря и Звезда и американските модули Дестъни и Юнити(Разклонителен модул №1). Заря е първият изстрелян модул. След негосовалката изведе Юнити и го прикрепи към Заря. Две години по-късно бешеизстрелян и модула Звезда, който позволи станцията да бъде обитавана отпоне двама астронавти или космонавти. От 2000 година до сегаединственият добавен херметизиран модул е Дестъни, изстрелян през 2001година. Дестъни е и първият изследователски модул на станцията, понежеЗаря служи за генериране на електричество, складиране на товари,задвижване и навигация. Звезда разполага с животоподдържащи системи,комуникационни системи, разпределяне на електричеството, компютърнисистеми, система за контрол на полета и квартира за екипажа. Основнатафункция на Юнити е да свързва различни модули, но освен това тойотговаря и за флуиди, електричество, контрол на околната среда,пространство за работа и живот.

Другите херметизирани модули на МКС в орбита са шлюзовете за извън бордова дейност (ИБД) Куест и Пирс.

Херметизирани модули, които ще бъдат изстреляни

·         Разклонителен модул №2 - 2007

Къмднешна дата почти всички построени херметизирани модули ще бъдатизстреляни от совалката. Ако програмата на совалките не бъде променена,то Разклонителен модул №2 ще бъде изстрелян през втората половина на2007 година. Този модул е построен от Италианската космическа агенция,но е собственост на НАСА като част от бартерна сделка. Разклонителенмодул №2 ще бъде оборудван с осем шкафа, които ще осигуряват въздух,вода, електричество и процеси нужни за функционирането на лабораториитеКибо и Колумб.

Следващия полет на совалката, след като достави Разклонителен модул№2 ще закара и европейската изследователска лаборатория Колумб на МКС.Колумб ще е вторият модул на станцията, който е посветен на науката.Той ще разполага с научна лаборатория за флуиди, европейскифизиологични лаборатории, Биолаб и европейските научни шкафчета.

·   Многоцелеви лабораторен модул – 2008

Роскосмос обяви, че Многоцелевия лабораторен модул (МЛМ) ще бъдеизстрелян през 2008 година на борда на ракета Протон. МЛМ е основниятруски научен модул. Той ще бъде снабден със система за контролиране нависочината, която ще служи като резерва. Европейската роботизирана ръка(ERA) ще бъде прикрепена към модула и по-късно ще бъде разгъната. МЛМще се скачи за страничният порт на Заря.

·  Експериментален модул Кибо – 2008/2009

 Японският експериментален модул Кибо ще бъде най-големият единиченмодул на МКС. Кибо се състои от два херметизирани модула, външнаплатформа и собствена роботизирана ръка. Ще са нужни три полета насовалката, за да бъде изведен целият хардуер до станцията. Кибо ще бъдеприкрепен за Разклонителен модул №2 на противоположната страна наКолумб.

·  Изследователски модул – 2009/2010

В програмата на НАСА за МКС все още влиза и Руският изследователскимодул (ИМ), който може да бъде прикрепен към Звезда. Носят се слухове,че ИМ ще бъде изстрелян през 2009 или 2010 година, но конструкцията на модула още не е започнала.

·  Разклонителен модул №3 и Купола – 2010

 Въпреки, че се носят слухове, че Разклонителен модул №3 е анулиран,той все още е в програмата и в момента е планирано да бъде изстрелянпрез 2010 година. Както и Разклонителен модул №2, Разклонителен модул№3 също е построен от Италианската космическа агенция, но е притежаванот НАСА. Той ще бъде използван като склад, въпреки, че първоначалнатаму замисъл е да служи като разклонение за скачване на Жилищния модул иЕвакуационното превозно средство – и двете анулирани. Към Разклонителенмодул №3 ще бъде прикрепен вече завършеният от ЕСА прозорец, нареченКупола. Двете ще бъдат заедно изстреляни на последният полет насовалката.

Анулирани компоненти

Модул-центрофуга – щеше да бъде прикрепен към Разклонителен модул №2

Универсален модул за скачване – заменен с МЛМ

Модул за скачване и съхранение на товари – заменен с МЛМ

Жилищен модул

Евакуационно превозно средство

Вътрешен контролен модул – няма нужда да замени Звезда (модула е построен и е в готовност да бъде изстрелян ако се наложи)

Задвижващ МКС модул – няма нужда да замени Звезда

Научна захранваща платформа – захранването към руският сегмент ще се подава от американските слънчеви панели

Обслужващи космически апарати

Американска космическа совалка – снабдяване с провизии, строене на станцията, транспортни полети и ротация на екипажа

Союз – ротация на екипажа, спешна евакуация

Прогрес – снабдяване с провизии, коригиране на орбитата на станцията

В разработка: ATV - снабдяване с провизии, коригиране на орбитата на станцията (първи полет през 2007 година)

В разработка: HTV - снабдяване с провизии на Кибо (първи полет през 2008 година)

В разработка: Дракон – ще обслужва комерсиалната програма на НАСА за орбитален транспорт (първи полет през 2009 година)

В разработка: К-1 - ще обслужва комерсиалната програма на НАСА за орбитален транспорт

В разработка: Клипер – ротация на екипажа (първи полет през 2012 година)

В разработка: Орион – ротация на екипажа и снабдяване с провизии (първи полет през 2014 година)

В разработка: Напреднала система за транспортиране на екипаж в орбита – ротация на екипажа и снабдяване с провизии (първи полет през 2014 година)

Разходи

Точното изчисляване на сумата е трудно, понеже има разногласие коинеща да бъдат причислени към цената на станцията. Най-често цитиранатасума е €100 милиарда.

·   НАСА

 По-голямата част от сумата, която НАСА плаща не идва отконструирането и поддържането на компонентите. Космическата совалка имагодишен бюджет от над пет милиарда долара. Тя не е част от бюджета заМКС, въпреки, че от 1998 година насам совалката се използва почти самоза полети до МКС. Според НАСА за времето между годините 1994 и 2005 сапохарчени $25,6 милиарда. През 2005 година са похарчени $1,7 милиардаза МКС, а през 2006 година $1,8 милиарда. Годишният бюджет на станциятаще нараства до 2010 година, когато ще достигне $2,3 милиарда. От тогавадо края на станцията, който е предвиден за 2016 година бюджета щеостане константа.

Последните $1,8 милиарда се разпределят по следният начин:

Разработка на нов хардуер: само $70 милиона са заделени за разработка на системи като навигация, обработка на информацията и животоподдържащи системи.

Операции на станцията: $800милиона, които включват: $125 милиона за софтуер, ИБД системи илогистика; $125 милиона за авионика, системи за екипажа и полети; $250милиона за мениджмънт.

Изстрелвания и мисии:въпреки, че совалките не влизат в бюджета на МКС, мисии и интегриранена товари ($300 милиона), медицинска поддръжка ($25 милиона), работа настартовата площадка на совалката ($125 милиона).

Програма за интеграция на операциите: $350 милиона са похарчени за наземен контрол и софтуер.

Товари и екипаж на МКС: $140 милиона за превоз на товари и екипаж със Союз и Прогрес.

Като се сумират годишните бюджети, отделени за станцията от 1993 до2016 година, стойността на станцията достига $53 милиарда. Стойносттана полетите на совалките до МКС е $35 милиарда. Освен това в горнитечисла не са включени разходите по планирането на станцията Фриийдъм.Когато всички тези числа бъдат събрани, стойността на американскиятсегмент на МКС възлиза на около $100 милиарда долара. Това е почтитолкова, колкото смятат от ЕСА. Реалната стойност на станциятанай-вероятно възлиза на около €150 милиарда от началото й до 2016година.

·  ЕСА

ЕСА ще изразходва около €8 милиарда за период от 30 години.Стойността на лабораторията Колумб надхвърля €1 милиард. Цената наразработката на ATV надхвърля няколкостотин хиляди евро, а за всяконегово изстрелване ще се плащат по €125 милиона за ракетата-носителАриана 5.

·   ДЖАКСА

 Кибо вече струва $2,8 милиарда според информация, публикувана през2006 година. Годишната му поддръжка възлиза на $350 до 400 милиона.

·   Роскосмос

 Значителна част от бюджета на Роскосмос отива за МКС. От 1998година насам са летели над две дузини капсули Прогрес и Союз, както иротация на екипажа и транспорт на провизии от 2003 до 2006 година.Въпроса колко пари харчи Русия за станцията, пресметнато в долари илиевро не е лесен за отговаряне. Двата модула, които са в орбита вмомента са били предвидени за Мир и за това разработката им е по-евтинаот останалите модули. Освен това валутообмена от рубли в долари илиевро не може да ни даде точна представа за сумата.

Двайсеттемилиона долара, които плаща всеки космически турист за място в Союз иразходка до МКС почти не намалят цената на руското участие.

·  ЦСА

Канада е изразходвала $1,4 милиарда за последните 20 години.

МКС, космически туризъм и сватби

Четирима туристи са посетили МКС до 2006-та година. Те са платили по$20 милиона за достъп до орбиталния комплекс чрез руски капсули Союз.Освен това на станцията имаше и сватба, когато космонавта ЮриМаленченко се ожени от космоса за Екатерина Димитрева, която сенамираше в Тексас.

На МКС ще бъде снимана реклама на канадскаголф екипировка. Руски космонавт ще излезе извън станцията и ще ударитопка за голф, а тя ще отлети в своя собствена орбита.